ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболТенисБаскетболВолейболДругиДЮШФутзалИнтервюГалерииЛичностиСтатистики
Бивш играч на Спартак (Пд): Тупах Зидан по темето, а той ми викаше "крейзи"!
15:12 / 04.09.2018 Източник: Юри Славчев, Блиц Отпечатай Изпрати
© Уикипедия
Бисер Иванов – Легендата бе един от футболистите на Левски, които донесоха три поредни титли на тима. Неговата кариера се разви изненадващо и то на 26 години. Дефанзивният халф бе част от Спартак (Пловдив), а изведнъж се озова на "Герена“. Само няколко месеца по-късно вече бе и национал. Легендата даде пространно интервю пред Блиц, в което говори за времето в Левски, за прякора си, за трансфера и спомените от онези години, както и как е потупал по темето Зинедин Зидан заради бас.

- Как си? С какво се занимаваш в момента?

- Добре съм. Почивам си основно.

- Спря вече с треньорството?

- Спрях, защото нямам време. Бизнес имам. Занимавам с търговия по Македония.

- Беше се хванал и с бизнес със зайци, но май накрая ги изяде...

- О, това беше отдавна. Няма ги вече зайците.

- Отдавна, но за теб нищо не се чува отдавна, нито говориш някъде...

- Не знам защо е така. Вероятно защото много ми знае устата. А някои се припознават, като кажа нещо. Обиждат се, не знам... Техен си избор.

- Как се случи всичко в твoята кариера? До 26 години в Спартак (Пловдив) и изведнъж Левски, след това и националния отбор. Имаш малко повече от 6 години общо в професионалния футбол и 6 трофея...

- Да, така се случиха нещата и това са фактите. Но с Чирпан и Велбъжд бях в Б група и бях професионалист. После изпаднахме и отидох в Спартак (Пловдив).

- А от Спартак в Левски...

- Дойдоха ми на крака. Поканиха ме. Шпайдела беше пратил един човек, за да ме пита дали искам да играя в Левски. А аз си помислих, че става дума за Левски (Кюстендил). Там пък тогава бяха едни времена, управляваха едни мутри. Беше ужас и безумие. Викам: "Не, не. Оставам си тук". А той отговаря: "За пръв път някой да откаже на Левски (София)". И тогава аз загрявам и питам: "Ама за софийския Левски ли става дума?"... И така. Каза ми, че ме чакат в София. Тогава бяха Наско Сираков и Ники Илиев ръководители. Подписах договор, а Левски даде по едно екипче на нашите футболисти в Спартак и няколко топки. Техни неща си бяха, те останаха да се договорят нещо. Аз бях безплатен, тъй като идвам от В група, но от Левски дадоха нещо на Спартак.

- Как те приеха в Левски?

- Малко странно им беше. В цялата съблекалня имаше 1-2 по-големи от мен. Другите бяха по-малки. Мислеха си, че съм някакъв такъв юноша, изпаднал отнякъде. После нещата си се наредиха.

- Имаше ли бойно кръщение в Левски? Някакъв ритуал?

- Опитаха се. Кривия, Гонзо... Ама аз им викам: "Ей, съобразявайте се малко. Аз съм по-голям от вас бе!". Единият вика да му дам водата, другия пък ми вика, че няма да пия вода. "Как няма да пия вода, бе човек?", казвам. После вече нещата се нормализираха.

- Трудно ли ти беше в началото?

- Нормално да е. Бях играл 1-2 години в Б група, после във В. Там нивото е ниско, тренировките съвсем различни. Тегаво ми беше. На всичко отгоре се контузих. Люпко Петрович обаче ми оказа голямо доверие. И нямаше как да го предам. Контузих се, даже исках да ходя в Севлиево тогава. Той обаче не даде. Казва ми да оставам тук и да почвам да тренирам. Не очаквах, че ще играя въобще. При наличието на такива футболисти беше нормално поне първата година да играя малко, да влизам тук там. Люпко обаче почна да ме налага. Всеки мач съставът започваше с мен и Станимир Стоилов. Люпко ми викаше Йованов. "Мъри Стоилов, Йованов..." и продължаваше нататък със състава.

- За годините ти в Левски се смениха много треньори. Люпко ли беше най-добрият?

- Много треньори минаха, наистина. Ако си бях записвал в едно тефтерче наученото от всеки, сега щях да съм в друга галактика. Какви ли не неща съм видял от тях. Муслин, Абрамчик, Федотов, Люпко, Георги Василев, Георги Тодоров. Херо също беше замалко. Всеки си има положителни и отрицателни страни. Люпко беше най-добър психолог. Защото то тренировките не са толкова сложни. Сега ще седнеш в интернет и ще извадиш всеки отбор как тренира. Вътре в съблекалнята обаче най-важна е психологията. Ето, както този случай във волейболния национален отбор и Пламен Константинов. Как ще псува волейболиста? Гледам го и дори не мога да го проумея. Чаках някой ръководител да излезе и да му каже:" Абе човек, ти нормален ли си?". Той си ги говори и вика: "Ще ги псувам". Как така? Нали те играят за тебе там, ти си треньор точно, за да няма такива неща. Те, ако досега не са се научили да играят волейбол, ти няма да ги научиш за един лагер. И тук е работата на психологията. а той ги псува. Трябва да ги обединява. Така си мисля аз. Това не е нормално. Добре, един път е нормално, нормално е да има напрежение. Ама да ги псува постоянно. Като има нещо, псувай ръководството.

- А докато беше в Левски, имали ли сте такива проблеми? Да се скарате с колега, с треньор. Да се напсувате...

- Имало е, като паднем на някой мач. Имаше и много добри футболисти, лидери. Нормално е да имало тук-там и такива неща. Напрежение е, защото си в Левски и не трябва да губиш мачове. Ако загубиш, стягаш се веднага, играеш и гледаш да не се случва повече. Публиката ти скача...

- Бързо ти пристигна и повиквателна за националния отбор...

- Същата история като с Левски. Първата повиквателна ми беше от Херо, после стана Стойчо Младенов. Само, че там вече бяха по-големи звезди. Бях стъписан първоначално, но това е нормално. Там колективът пък беше много спокоен, бяха готини момчета. Балъков беше звездата на отбора. Гледал съм го на световното 1994 година и изведнъж го гледам до мен, играем заедно. Другите бяха много добри момчета, много талантливи - Бербатов, Стилиян, Мартин.

- Кой ти лепна прякора Легендата?

- Мисля, че беше Александър Александров - Кривия. Вика: "Чакай бе, ти дойде и за няколко месеца и национал стана. Аз играя 5 години в Левски, футболист на годината станах на България... Е ти си ба*ти легендата". Христо Стоичков и той така ми викаше: "Ти си голяма легенда бе". Той беше тогава отговорник за националните отбори. Викаше и на другите така: "Той има 5 мача и вече е национал. По-голяма легенда е от теб..". И така тръгна всичко. Почнаха да ми викат така всички. Георги Марков, лека му пръст, го пренесе в Левски тогава. После и журналистите почнаха и така. Беше ми неудобно в началото. Казвам им: "Каква легенда съм аз. В Левски такива футболисти и такива легенди е имало, къде ме слагате и мен там? На тях никой не им викал така, а на мен ще ми викате". И все пак е по-добре от нещо друго да ми викат. Някакъв прякор срамен примерно.

- По времето на Чорни, когато ти беше в Левски, наистина ли е имало толкова много пари?

- Да, имаше. Плащаше добре. Но го имаше и обратното, когато не се представяхме добре. Но това тогава рядко се случваше - титли, купи, мачове с Ювентус, преди това бяхме отстранили други. Имахме много добър отбор. И оттогава се поставиха основите на онзи отбор, който стигна до 1/4-финал на Лига Европа. Вече се виждаше, че в Левски има възможност за нещо голямо. И Мъри ги хвана и довърши започнатото още по наше време. Те пък тогава ги оплюха за тази Шампионска лига. То не е една беля. Защо били паднали от Барселона и Челси, каква им била головата разлика. Нямам думи! Няма угодия. Затова ей го сега, виж колко им е готино. Отпаднаха от тези Вадуц и след това спокойствие. А ония играха, играха, влязоха в групите и накрая едва ли не защо били влезли. А сега ако предстоеше някакъв мач с някакви такива? Я си поредстави пък онзи отбор да беше отпаднал от някой като Дюделанж на прага на групите на Шампионска лига? Затова ей така в началото си отпадаш и ти е спокойно.

- Тогава, въпреки много пари в Левски, ти идваше с москвич на тренировки...

- Е, да! Това ми беше първата кола, която си купих с пари от футбола. Тогава имаше главно такива коли. 1995 година я купих. Западни имаше, но главно по-старички коли. А аз си го купих чисто нов. Доста пари ми излезе тогава 2-3000 марки ми излезе. Тогава стана инфлацията. По-добре нова кола обаче, отколкото някой счупен голф. Тогава те бяха на мода. Използвах я рационално. После си купих една шкодичка. Искам от една кола да знам, че като ми трябва, ще се кача, ще врътна ключа и ще тръгне. А не да съм с някое БМВ и да ме бутат 5 човека. Или пък да си взема някакъв джип и да му сложа газова уредба. Затова малка кола, икономична и да ми върши работа.

- Какви бяха първите пари, които взе в Левски?

- Мисля, че бяха 500-600 лева. Бихме Черноморец или Черно море. После обаче решиха, че сме играли слабо и казаха, че няма да ни дават тези премии. После имахме мач от Европа, май с Апоел. Свършихме 0:0 и идва мач с Шумен. Там ни казаха, че ако бием, ще вземем премиите за Черноморец, както и още толкова за Шумен. Обаче ако не бием, няма да вземем нито една от двете премии. Помислих си: "Айде, и тука като по селата". Ама си бихме и ни платиха и после продължиха редовно. А и ние се натягахме много, искахме да бием всеки мач. Плащаха си. Но като паднеш, ставаше лошо. Публика скачаше, глоби имаше. Ние обаче тогава не падахме почти никога. Помня един мач със Славия. Загубихме с 1:2 на "Герена". Стояхме до посреднощ в съблекалнята. Носиха ни закуски, защото не можеше да излезем. Чакаха ни отвън феновете и ние затворени в съблекалнята до към 2 през нощта. Бяха ни заобградили полицаи, които пазеха да не могат феновете да влязат. А сега падат си и все едно нищо. Е накрая срещу Вадуц не издържаха феновете, но не трябваше точно в този мач да го правят. Ама футболистите не са виновни в цялата ситуация. Даже и този италианецът не е виновен. Ръководството е виновно. И на мен да ми кажат да ги тренирам за 20 000 евро, и аз ще ги тренирам и ми дреме на капата какво се случва. Много е важно ръководството да избере подходящия човек, на тях е тази отговорност. Сега с този Славиша май е по-добре. Той е балканец, наш манталитет, знае кое как е. Като те види още и знае какво ти има, лови те веднага дали си пил една бира или две. И като няма дистанция между треньор и футболист, стават нещата. Спомням си Муслин. Той имаше манталитет като на западняците. Ако искам да говоря нещо с него, първо трябва да питам помощника, а помощникът да говори с него и да дойде и да ми каже: "Да, може да говориш с него. Отиди в 2 часа в неговата стая". Абе как така ще питам дали може или не може да говоря с треньора? Как ще стане това? Аз сега искам да питам нещо, после вече може да е минало...

А пък Абрамчик беше друг. Той не се съобразяваше с никого. Идват Емо Спасов, Наско Сираков.. Той не му пукаше, не им обръщаше внимание. Може ли ръководството да не може да говори с него? Той затова се задържа три мача. Една подготовка и три мача. Тогава и той не разбра защо го уволниха. Сигурно и до ден днешен не знае. Остана като втрещен, защото ние нямахме загуба при него. Сигурен съм, че който и да го покани в България, повече няма да стъпи тук. Той такова чудо не е виждал. Имахме 4 победи, направихме един равен и те това чакаха - уволниха го. Чакаха го само някъде да стане малка грешка - едно равенство с ЦСКА (б.р. - март 2002 - 2:2). 

- Разпускахте ли така както и играхте - добре? Имаше ли купони?

- Да, разбира се. Има си нужда човек да се отпусне. Това си е като наркотик. Както богаташите, като дойде уикендът и заминават от петък да си шмъркат наркотиците. Така и ние по лагерите. Не може да се гледаме по цял ден и нощ само ние. Не отиват така нещата на добре.

- Кой беше лидер на онзи отбор?

- Георги Иванов - Гонзо! Той си беше лидер, голмайстор. После беше Пажин, който беше много добър футболист. Имаше и едни украинчета много добри. Цихмейструк беше много добър. Помня и Серж Йофу какъв играч беше, но него главата не го слушаше. Обаче беше много опитен. Беше сигурно на 37-38 години. Личаха му години и опитът, който има. Но иначе се водеше по-малък от мен. Но ние виждахме, че не е на толкова, на колкото се представя. Ама иначе ходи докажи на колко годините. Като се роди, запишат на палмата датата на раждане, а после като отсекат палмата, ходи да доказваш на колко е.

- Мачовете с Ювентус ли са най-паметни за теб? Какво всъщност си спомняш от тях?

- Помня, че заради бас потупах Зидан по темето. То това си остана. Така или иначе не можехме да ги отстраним. Бяха големи футболисти. С едно приятелче от нашия край си говорим. Аз му казвам: "Искаш ли да хванем бас, че ще го фаулирам и ще го тупна по темето". Той не вярваше. Викам: "Поне това мога. Ако искаш друго, няма да мога, но това ще мога". Зидан държеше много добре топката, ама аз го издебнах и го свалих. Потупах го по темето. Онзи моя приятел вика: "Аз не видях". Като не си видял има поторения, вижда се. Зидан измърмори нещо, викаше ми "Крейзи..", нещо такова. Но това ми беше в плана и го изпълних. Той беше много добър, много гадно лъжеше. Вземе ли топката, няма как да му я отнемеш. Един път, два пъти, три пъти.. Изкуши ме и го фаулирах. Но то иначе не може да му се вземе топката. Опитваш, опитваш и не става. Накрая ти дори и да не искаш, пак го фаулираш. Иначе ще станеш за смях. Ще те разминава цял мач, няма как. Обаче направихме добри мачове. В Италия стигнахме 1:1. Ако първият мач беше в Италия, можеше да се развият различно нещата.

- Имаш ли подобни случки и в мачовете срещу Челси?

- Там пък вече беше... Спомени много. Тия англичаните бяха като роботи. Навити като на пружина и правят едно и също, докато не се случи. И тук и там ни вкараха по един и същ начин. И ние го знаехме това, гледахме ги на видео какво правят, как. Подготвени бяхме. А те пак си направиха техните неща и ни биха. По един и същ начин ни вкараха головете. И след мача си говорехме, че знаехме какво ще направят и каквото и да правехме, те си го направиха тяхното. Футболисти са си – Лампард, Джон Тери... Един футболист техен струваше колкото целия ни тим.

- Спомняш ли си често озни прословут автогол, който си вкара срещу ЦСКА и беше отменен?

- Постоянно не, но тука едни цесекари има, все ме бъзикат. По новоите правила от 2007-08 година това трябваше да е гол. Но тогава, когато беше мачът, не се изчакваше развитието на ситуацията, а флагът се вдигаше веднага и веднага се свиреше. А сега изчакват да видят как се развива ситуацията. И по тези новите правила щяха да го зачетат, но тогава бяхме още по старите правила. И в ситуацията, аз виждам, че някой има там, гледам да избия топката. Скачам да я избия с глава, а то така стана, че... От големия пеналт с глава в ъгъла. Неспасяемо. Иванков гледаше като изтребител. Викам му: "Айде уловия я тази“. Той стои, гледаме и пита какво стана. "Какво да стане. Вади я топката от мрежата“... А може би този гол трябваше да го зачетат. Така мачът щеше да стане по-интересен, щеше да се отвори. А така целият мач беше тежък, припрян, а накрая бихме с онзи кървав гол на Гонзо. Не стана хубав мач за публиката, а може би ако бяха признали автогола ми, щеше да стане. Да видят хората голове, зрелище. Ние щяхме да се хвърлим, а и ЦСКА щеше да заиграе по-добре. В крайна сметка автоголът беше в 22-ата минута, имаше предостатъчно време да обърнем. Никой не е казал, че щяхме да загубим с 0:1 с този гол.

- Казвал ли си някога, че Атанас Узунов е нямало да позволи Левски да загуби този мач? Защото се появи подобно твое изказване преди много години...

- Такова нещо точно не съм казвал, но то всеки си пише каквото си иска. Исках да кажа, че нямаше как да не станем шампиони. Защото всеки обяснява как, ако сме били загубили този мач, нямало да станем шампиони. Което обаче нямаше как да се случи.

- Участвал ли си в уредени мачове? Независимо дали с Левски или с друг отбор?

- С Левски няма как да стане. Такива ги имаше по селата. Един даде мач, другият пък му свърши нещо. Догодина пък другите им дават мача. Ей такива неща. Имало е случаи да не можем да съберем отбор. Отиваме 10 човека и ги молим да ни бият по-малко. Веднъж дори бяха другите с намален състав и ни казват: "Дайте ни двама, за да изиграем мача“. И ние им даваме двама и после на мача ги побеждаваме. Имало е случаи да им даваме наши играчи, а те вземат, че ни поведат с 1:0. Пък после се налага нашите, които сме им дали, да ни пускат да вкарваме.

- Запази ли си приятелства от времената в Левски? Поддържаш ли връзка с бивши съотборници?

- Наскоро се видях с Чавдар Атанасов. С някои се чуваме. Повечето не знам обаче къде са вече. С Пажин мога да кажа, че сме приятели. Събираме се от време на време. Мина и много време. Аз пък нямам Фейсбук и такива неща. Обаче има фалшиви 4-5 профила на мое име. Даже бяхме писали на един, който се представяше за мен. Обяснява ми къде бил играл, какво бил направил. Викам му: "Абе ти луд ли си? Знаеш ли с кого говориш?“. Все едно си говорех със себе си. Знаеше ми кариерата. Някакъв пък събира помощи от мое име. Прибира се съседът ми и вика: "Ти защо не казваш, че събираш помощи във Фейсбук. Да помагаме“. Казвам му: "Какви помощи, бе човек? Аз нямам такова нещо“. Лъже някой там, събирал някакив неща от мое име. Намерихме го накрая. Ама тя цялата ни държава такава.

- Ходиш ли на "Герена“ на мачове от време на време?

- Ходих на един мач и се разочаровах. Бях на мач с Витоша, те пък взеха, че направиха 0:0. Само това момче Иван Горанов ми хареса, никой друг. Те ако тези слаби отбори не могат да бият, какво остава срещу силните отбори? Трябва да са надъхани, да излизат да ги мачкат тези отбори. А то какво? Сега и много чужденци в отбора. Уж не знаели някои какво било Левски. Знаят те, много добре знаят. Със самото идване знаят за какво става дума. Ама нас ни имат за индианци. Мислят, си че идват тук при индианците. И става така, че те идват от някакви страни, на които ние викаме индиански, а те на нас гледат по същия начин. И накрая нищо не става. Гледам, че и в Лудогорец много чужденци, ама и на тях им падна формата нещо. Наситиха се на успехи ли, не знам. Обаче е видимо, че им спадна формата.

- Има ли как спортист да се насити на победи?

- Дойде ли този момент, веднага трябва да се задейства ръководството. Веднага вземаш нови и нови играчи, които за разлика от тези, са жадни за успехи. Ето виждаш, че Лудогорец им спадна формата и точно това направиха – ударно взеха двама нови наведнъж. Това пък веднага жегва тези, които са отдавна в клуба. Вдига се конкуренцията, усещат старите, че могат да им заемат местата и веднага се стягат. Ако бяха играли на макс срещу Етър, срещу МОЛ Види, щяха да бият с разлика наред.

- Очакваш ли тази година по-сериозна конкуренция за титлата? Левски и ЦСКА да са конкурентни на Лудогорец?

- Надявам се. Имам си някакво очакване, но няма да го споделя. Виждам ги по един начин нещата. Дано има интрига и бъде интересно. Иначе чета по вестници, слушам какво се говори – не е добре положението. Не знам дали ще се случат нещата, които се пишат и говорят, но не е добре ако се случат. В Левски изглежда добра ситуацията, дано се задържи така. Да запазят състава, да го подсилят, да няма глупости. Ако това стане, може и да станем шампиони.
Още по темата: общо новини по темата: 110
16.11.2018
15.11.2018
15.11.2018
14.11.2018
13.11.2018
05.11.2018
предишна страница [ 1/19 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
0
 
 
Само дето сте объркали - Христо Стоичков го е попитал кой е и от къде е - репликата за "легендата" точно Камата я казва, а е дочута от Кривия ;-))) Като преписвате, четете внимателно :-))))
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Прогнозирай
Австрия U21
20.11
Гърция U21
1
X
2
Друг тип прогноза:
Отвори мача,
виж прогнозите
Актуални Четени Теми
15-годишен дебютира за Спартак, "гладиаторите" с 10 от 10 и 51:0 голова разлика
Сладък подарък за всички в Спартак
71 години Спартак! Ето най-великите и най-тежките моменти в историята на славния клуб!
Решено! Приеха плана за концесиите на стадионите на Локо и Спартак
Ранен автогол донесе победа №9 за Спартак
Класиране Резултати

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2018 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: