ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Читателски
Крис Болдуин: Пловдив е изключително красив и сложен град
Автор: Екип Plovdiv24.bg 10:26 / 16.02.2017Коментари (2)9739
©
Момент от спектакъла “Прилив” на Крис Болдуин във Вроцлав
Крис Болдуин е режисьор от световна величина на мащабни постановки на открито. Роден е през 1962 г. във Великобритания. През 2012 г. прави драматургията и режисурата за откриването на олимпийските игри в Лондон. Негово дело са трите мащабни спектакъла с многохилядна публика и артисти в полския град Вроцлав - Европейска столица на културата през 2016 г.

Болдуин е създател на Театро де Creacion (TDC) - с включване на хора от различни населени места в осъзнаване и претворяване на отношение към място, преодоляване на проблеми и подходи за възвръщане към живот.

В проектите си той залага на значението на сътрудничеството между професионалисти и любители в процеса на изграждане на спектаклите. Автор е на множество пиеси и учебни помагала за театър. Негов драматургичен текст е носител на наградата на FETEN международния театрален фестивал в Хихон, Испания, а неговата пиеса Bright Angel (написана в сътрудничество с Бернд Кеслър) е поставяна в различни британски и германски театри.

Гост-професор е в Театрален колеж "Роуз Бруфорд" в Лондон. Крис Болдуин е чест лектор на европейски конференции и срещи, посветени на културните политики, на европейски столици на културата, на колективната драматургия. Автор е на 6 книги, множество есета и статии. Работил е в Испания, Великобритания, Германия, Полша, България.

Крис Болдуин бе една седмица в Пловдив, за да работи по подготовката по откриването на Европейска столица на културата. Той даде интервю единствено на в. "24 часа".

- Г-н Болдуин, когато през юни м.г. реализирахте мащабния си проект "Прилив" във Вроцлав и 80-хилядната публика плака от възторг, казахте пред "24 часа": "Много бих искал да дойда в Пловдив да видя колегите как се подготвят за Европейска столица на културата". Вече сте в града на тепетата пети ден. Какво видяхте?

- Видях огромна енергия и много творчески идеи в екипа, който има усещането, че е дошъл моментът да започнат да се случват нещата. Всяка европейска столица на културата има своята уникална форма и програма. Но общото между всички е техническата концепция. Година след 2019-а Пловдив ще има едно поколение от творци и мениджъри, които ще са извършили нещо грандиозно. Надявам се населението да има възможност да изживее и види мащабни проекти, каквито досега не си е представяло. Дойдох в Пловдив, за да начертаем план, който да постигне този резултат.

- Наричат ви царя на зрелищните спектакли. Какво е новото визуално изкуство днес, което вие със замах правите и смесвате различни елементи в него - включвате пространство, музика, светлинни ефекти, природа, градска среда?

- Един от ключовите елементи в работата ми може да бъде приложен универсално навсякъде. Пространствата, в които хората изграждат любовта си и живеят поколения напред, трябва да бъдат именно тези места, където се случва превъплъщението на спектакъла. Преди повече от 20 г. реших, че няма да се занимавам с театър в закрити помещения. Не защото не е красиво и елегантно, напротив - това го има. Може би по този начин не успявах да дам възможност светът да види местата извън сцените. 

В този период живеех в Испания и от дома си виждах археологически разкопки. Прецених, че те могат да бъдат обект за постановка. В продължение на години убеждавах правителства и местни власти да припознаят тези пространства като места за сценично изкуство на открито. На тях в продължение на хилядолетия са се събирали хора и там може да се върне празничността. 

Това става чрез съвместните действия на творци, на дизайнери, на куратори, които да работят с местните хора. Когато се започне само от едно пространство, а не театър в класическата черна кутия, трябва да съберете екип, за да реализира събитието. И той ще бъде различен всеки път. Понякога е необходимо заедно да работят антрополози, дизайнери, художници по осветлението. Нужен е мултидисциплинарен подход. Това е тайната на моята работа.

- Какъв жанр може да се нарече един такъв спектакъл, в който има мащабност, музика, образ, форма, присъствие на сгради?

- Театър на сътворението. В този подход пространството е в центъра на творческото проучване. След това идват хората, които живеят, грижат се за него и го обичат. Оттам нататък надграждаме екип, който умело да разкаже с тези изразни средства една история.

- Но историята, особено новата, има различни тълкувания. Как успявате да ги представите във вашите спектакли?

- Освен че съм изкушен от история, аз я разказвам чрез моите проекти. В България, както и в Испания историческите събития се смесват. Може да има спорове около тях, но фактите са си факти. Въпросът е как ние си ги спомняме. Много често това няма нищо общо с науката.

- Как превъплъщавате тази история в изкуство?

- Във Вроцлав има 135 моста, 95% от тях са построени от немци. И изключително малко поляци знаят този факт. Това провокира интереса ми да разкажа кой е построил този град Брешлау, който те припознават като техен. За мен това беше интересна липса. Търсих провокацията и първият ми голям проект във Вроцлав се казваше "Мостове".

- В момента наблюдаваме ново преселение на народи, каквото не се е случвало от 17 века. Дали това е сблъсък на култури и има ли шанс те да се допълват?

- Това е фундаменталният въпрос, който ще определи живота на децата ни. И се случва именно в този момент. Преди няколко седмици бях в Брюксел. Работих там с международна група млади творци. Говорихме си на десет различни езика. Мястото, където се събрахме, беше под управлението на Фламандския културен институт. В този квартал полицията говореше само на френски, а районът беше изцяло с турско население.

Тръгвайки от хотела си, за да стигна до работното място, минавах през 15 езика и шест различни начина, по които трябва да си поръчаш кафе или чай. Всички тези начини стават норма и няма да изчезнат. Това е глобализиращият се свят, който в момента изгражда бъдещето на децата ни. Свидетели сме на огромна реакция срещу това.

- Дали това проникване на различни култури ще помогне на хората да се опознаят едни други, защото в момента наблюдаваме единствено негативизъм между пришълци и европейци?

- Градове като Пловдив винаги са били мултикултурни и са приемали различни хора. Това е европейското наследство и дълбокият спомен, който има Старият континент и трябва да го предостави на света. Нужно е да намерим инструментите, за да сме по-компетентни, когато говорим за мултикултурна среда. Такава е същността на проекти като Европейска столица на културата. А именно как да общуваме помежду си, бидейки различни.

- В спектаклите ви участват много хора от различни изкуства. Как успявате да ги накарате да зазвучат като едно цяло и да изглеждат като една общност?

- Като откривам какви са споделените ни интереси. А те обикновено са много прости. Не са свързани с икономически измерения, макар да си мислим обратно. Всеки има необходимостта да бъде изслушан и да разкаже своята история, което да го направи част от общност. Не говоря тя да бъде религиозна. Затова в спектакъла "Прилив" направих така, че да бъде чута еврейската гледна точка в някогашния немски град Брешлау. Какво е усещането да дойдеш в един напълно разрушен град. Тези истории дават възможност за обединение.

- Ако ви поверят визуалните изкуства през 2019 г., как бихте показали Пловдив - град с 8-хилядолетна история и 5 цивилизации?

© 24 часа

- Ще тръгна от историите, които този град е жаден да разкаже. Не търся политическото и туристическото измерение какъв е Пловдив в момента. А това, което го прави изключително човечен. Еднакво заинтересован съм от това, което Пловдив държи да разкаже, и това, което би искал да спести. Обикновено тогава излиза на повърхността онова, което ни привлича. "Прилив" във Вроцлав беше такъв пример. Не съм виждал музиканти от 4 държави, събрани в един огромен симфоничен оркестър, които да плачат 20 минути след края на спектакъла. Там обединих инструменталисти от Германия, Израел, Полша и Чехия.


- Преди доста години сте били в Северозападна България и сте участвали в проект "Места за памет". Тогава сте събрали лични истории на деца, които са научили за събитията у нас през 1989 г., но от разказа на своите родители. Как може да използваме културата и чрез нея да представим историята?

- Историята е събирането на информация, която ни позволява да осъзнаем фактите. Но начините, по които я помним, е въпрос на интерпретация. В Северозападна България накарахме ученици, родени след 1989 г., да разпитат своите родители, баби, дядовци Поощрихме ги да направят анализ на историята, която чуват от близките си, и да го сравнят с написаното в учебниците. Надявахме се да създадем светоусещане и желание да продължат да проучват. Тогава помолих децата да извадят всичко, каквото носят в чанти и джобове. 

Казах им: "Знаете, че през 1989 г. у вас се случи нещо голямо. Нека да разделим всички предмети на тази маса, които можеха да съществуват преди промените, и тези, които в онази действителност в България нямаше как да ги има." Учениците много бързо отделиха на една страна тетрадки и химикалки, а мобилните телефони отидоха на другата. От това много просто упражнение те имаха възможност да осъзнаят тази повратна точка.

- Кои според вас са важните неща в живота, които трябва да знаем?

- Като съвременни европейци сме изправени пред голям риск да изгубим същността си на човеци. Да сме обсебени от важността колко нашата държава е силна икономически. Когато слушах дебатите за Брекзит, единственият въпрос, който някой изобщо зададе , беше ще бъдем ли по-богати или по-бедни във или извън Европейския съюз. Никой не мислеше за ХХ век, никой не говореше за мир и за това да бъдем общност.

А иронията - 28% от британците гласуваха да напуснем ЕС. Огромни права ще загубят хората, подкрепили излизането на Великобритания. Броят на семействата, които ще пострадат от това решение, също е голям. Моето семейство е пример за това. Децата ми са с английски и испански произход. Те учиха в баски университет.

Майка ми е бабата на испански, баски деца. Как е възможно да приемаме като добра идеята, че ще станем по-богати, режейки от тези връзки в името на икономика, която наричаме преимущество? Културата не е медицина, но ни позволява да докоснем нещата много по-дълбоко и хуманно. Има милиони българи по света. И милиони, които живеят в страната си. Трябва да обичаме този факт, да се научим да живеем заедно и да видим кое ни прави богати от такова едно съжителство. 

Алтернативата е невъобразима - Източна Украйна! Аз не се вълнувам, че ще живея в икономика, която е 5% по-богата или по-бедна. Това, което ме интересува, е, когато се разминавам с хората по улицата, да се погледнем взаимно в очите. И да имаме готовност да чуем историите си - аз тяхната, те - моята.

- Във Вроцлав живяхте 3 г. Готов ли сте да сторите същото и за Пловдив?

- В момента съм тук само седмица. Проект от този мащаб предполага изключително отдаване. Където и да поема ангажимент, аз му се посвещавам изцяло. Няма лимит на емпатията, която носим като потенциал. Пловдив е изключително красив и сложен град. Европа има какво да чуе от неговите истории.


Още по темата: общо новини по темата: 956
14.03.2024 »
07.02.2024 »
01.02.2024 »
12.01.2024 »
24.01.2023 »
12.01.2023 »
предишна страница [ 1/160 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
+1
 
 
доста е сложен,всеки си праи квот му е кеф без да се съобразява
0
 
 
Красив град,в който има бедни хора...едните са бедни ,защото нямат пари,другите поради липса на интелект.
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Още новини от Новини от Пловдив:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Март 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Женски футбол
Кабинетът "Денков - Габриел"
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
ФК Марица във Втора лига, сезон 2023/2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: