 © Plovdiv24.bg |  |
Рангел Абушев е един от най-талантливите футболисти на Марица. Атакуващият халф е роден на 26 май 1989 и тренира в детско-юношеската школа на Локомотив, след което още като юноша преди 3 години преминава в Марица. Дебютира за "жълто-сините" в "Б" група на 17 март 2007 година срещу Черноморец в Бургас, като Марица губи с 1:2 с гол в 93-ата минута, а Рони влиза като резерва в 80-ата минута. Миналия сезон вече е титуляр в Марица, като изиграва 20 мача и вкарва първите си два гола - срещу Свиленград и Миньор Раднево. Тази година след дълга слаба серия на "кършиаклии" без победа и отбелязан гол именно Рангел Абушев счупи каръка на Марица, вкарвайки гол пак срещу Миньор Раднево за победата с 1:0. Той бе в основата и на следващите два успеха на пловдивчани - над Волов за Купата и Калиакра - двата мача спечелени с по 2:1, като Рони реализира по веднъж и на двата отбора. Именно след тези решителни попадения от Plovdiv24.bg решихме да потърсим Рангел Абушев с когото си поговорихме за любимите му футболисти, треньорите в кариерата му и още много други теми.
- Разкажи как започна с футбола?
- Още от съвсем малък си бях решил, тъй като баща ми е бил футболист - вратар в Марица. Майка ми когато е била бременна е ходила по мачове и сигурно още от тогава съм се запалил.- Как стигна до Марица?
- Аз съм юноша на Локомотив, в Марица съм от около три години. Бях една година в юноши-старша и след това с мъжете, преди това бях в Локомотив.
- Кой треньор те взе в Марица?
- Румен Байрев, тогава той бе треньор на юношите, отидох и му казах, че искам да играя в Марица. Просто възрастовта група в която бях, цяла година за нищо нямаше да играем, нито Купа, нито републиканско, а в Марица два набора са в една възрастова група и за това отидох там.
- В крайна сметка стигна до първия отбор на Марица, съжаляваш ли за нещо сега?
- Не, абсолютно, ако бях останал в Локомотив сигурно щеше да играя за дублиращия отбор.
- От кой треньор до сега си научил най-много неща?
- Най-големият ми прогрес беше при Румен Байрев, въпреки че само една година бях при него, на много хубави неща ме научи. Той ме сложи и нападател, преди това винаги съм играл халф.
- По-опитните футболисти в Марица - Стефан Учиков и Камен Апостолов, помагат ли ти в развитието като футболист?
- Всички в отбора са много готини, винаги ти помагат, подават ти ръка, казват ти къде са ти грешките, казват ти кое е правилно. Емил Урумов също се държи много хубаво. Това е, за да върви един отбор, трябва да има колектив.
- Какви са амбициите ти за бъдеще, следващите 2-3 години и нататъка?
- Като на всеки футболист - да се развивам, да ида в по-голям отбор. Мечтата ми е да играя за националния отбор. Още съм далеч от това обаче, сега важното е да се развивам.
- Кой е любимият ти футболист, чийто стил като игра ти харесва най-много?
- За мен най-големия футболист е Марадона. Гледал съм му много клипчета и филми, и ми харесва като игра, като техника. В момента ми харесва Лео Меси, той се доближава най-много до неговата игра.
- Миналият сезон Марица бе един от най-добрите домакини, а сега тръгнахте много зле, как си обясняваш тази промяна?
- Аз си го обяснявам с това, че почнахме лошо - две-три победи ако бяхме направили, щеше да ни потръгне играта. После обаче имахме много контузени, дори аз имах контузия, смяната на треньора повлия също.
- В мъжкия отбор треньори са ти били Манол Георгиев, Иван Петров, Тенчо Тенев и Николай Киров, как може да сравниш?
- Аз не мога да давам оценки за тяхната работа. По начин на работа най-много ми харесва настоящният треньор - Манол Георгиев. Най-важното за един треньор е първо да уважаваш футболистите, те като видят, че него го е грижа за тях, дават всичко от себе си. Някой като ти подаде ръка и ти гледаш да му върнеш жеста. Манол Георгиев много ни помага, държи на нас, като не ти върви нещо идва, разпитва те. Някои други треньори, без да конкретизирам, се държат надменно, един вид - "Аз съм треньор, вие сте ми подчинени" и обстановката е съвсем друга. Манол Георгиев ни помага и за други неща, в тактическо отношение бяхме доста неграмотни, а сега ни научи на доста неща.
- Вкара решителни голове в три поредни мача, на какво се дължи това?
- След като се върнах от контузията, бях много амбициран да покажа най-доброто от себе си. Много е гадно да гледаш как отбора пада и не можеш нищо да направиш. Докато бях контузен всеки ден си казвах, "Сега като се върна и ще вкарам". По време на лошата серия една приятелка даже критикуваше, че сме били много слаби, за нищо не сме ставали, какъв футболист съм бил аз и това още повече ме амбицира.
- От къде идва прякора ти - Рони?
- Още от малък, родителите ми са го измислили. Даже те са искали да ме кръстят Ронимир, но но са решили да ме кръстят Рангел на дядо ми, но да ми викат Рони.
- Помниш ли някакви по-интересни случки от началото на кариерата ти?
- Още преди години в един от първите ми мачове, тогава треньор още беше Николай Киров. Тогава гостувахме в Каварна, а там съдиите свирят много странно. Искахме да правим смяна 85-ата минута, да спечелим малко време, но съдията казваше, че нищо не вижда. Те от скамейката всичките махат, викат "Смяна, смяна", но нищо - до края на мача не се извърши смяната. В крайна сметка мача си завърши 0:0. Тогава за първи път видях за какво става дума в професионалния футбол. На Кирил Акалски му течеше кръв от лицето, съдията пак "Нищо не виждам, нищо не виждам". Последният мач там също беше интересен, имаше гъста мъгла и не се виждаха трибуните. Феновете си викат, освиркват те, но все едно идват от нищото. На връщане пък имахме проблеми с рейса, в циганската махала на Варна спряхме и започна да пуши. Ние слезнахме, тръгнахме уж да ремонтираме нещо. По едно време извадихме една кофа и я дадохме на едни циганчета да я напълнят с вода. Те я взеха и после викат, "А, никаква кофа не сте ни давали, няма такова нещо". После обаче като видяха, че имаме храна, сандвичи, дойдоха с пълна кофа. |
Зареждане ...
