© Bulphoto

Ивелине, предстоят два последни мача от квалификациите. С каква нагласа чакаме Хърватия и Азербайджан?
- Събираме се с отлично настроение, с нагласа да покажем играта поне от първия мач с Италия в София. Тогава направихме добър мач, когато завършихме 2:2. Моята лична амбиция е, ако можем, да го повторим и да се поздравим с нов положителен резултат. Дължим го на себе си, на треньора и не на последно място на феновете.

Изключително много негативизъм се събра около националния отбор. Как си го обясняваш ти?
- От доста време е така. Спомням си, че от край време, дойде ли момент да се събираме на лагер с отбора, 4-5 дни по-рано се почва с негативното. То не са скандали, проблеми с капитанската лента, кой с кого е в стая и т.н. Предполагам, че на хората им е писнало от това нещо, всеки път да слушат една и съща песен. Освен това след мач пак ги има същите истории, дъвчат се някакви измислени скандали. Конкретно обяснение за това нямам, но това е действителността в момента. Не мисля, че някой печели от този негативизъм, нито ние като футболисти и отбор, нито вие, журналистите, нито феновете. Абсолютно никой няма интерес от подобни случки.

А с каква нагласа идва един футболист, като знае какво ще се случи?
- За националния отбор винаги намираш сили, аз винаги се мобилизирам, имам желание и играя за родината си. Сигурно има хора, които нямат такова желание, на които не им се идва, но аз не мога да ги коментирам. За мен винаги е било престиж и чест да играя за България. Но се превъзмогват много неща за България - обиди, нападки, дори неща на лична основа. Пренебрегваш много неща в името на националния.

Защо всяка квалификация си говорим едно и също - почваме добре, към средата губим шансове за класиране и след това играем 2-3 мача без значение?
- Честно казано, това не го разбирам. Наистина почваме добре почти винаги, специално тези квалификации ни приключиха още след първата загуба от Хърватия в София (б.р., 0:1). Започнаха да повтарят "Нямаме шансове, не можем да се класираме", но аз не съм съгласен. То и в момента реално имаме някакви теоретични шансове, тъй като, ако се отнеме една точка на Хърватия, ние можем при две победи да сме трети. Не си правя бакалски сметки, просто обяснявам, че в България винаги се търси негативното, може би то продава повече, знам ли. А както казва великият Димитър Пенев, точките се броят на края. Това, че нямаме шансове, не значи, че няма да играем с желание. Това също тежи на футболистите, защото не е приятно постоянно да те грабват и да ги натякват едно и също. Колкото и да си железен, ти се отразява.

Как си обясняваш последните два мача с Норвегия и Италия?
- Защо се заблуждаваме, че имаме някакъв супер отбор, който може да спечели всеки мач? Всички видяхме какво направи Норвегия, след като ни би в София, те спечелиха и с Хърватия и са на второ място. Защо хората се заблуждават, че България е световна сила, а ние сме велики футболисти? Да не забравяме, че срещу Хърватия в нашия титулярен състав само двама играеха в клубните си отбори, а това е важно. На треньорите също не им е лесно да изберат 23-ма човека, които да повикат. Те ходят, гледат футболисти, но няма откъде да ги извадят. Едно е да играеш за клубния си отбор, съвсем друго е за националния, много е различно. Трудно е, повярвайте, и на футболистите, и на треньорите.

Може би всичко това се получи, защото вие сами си увеличихте шансовете след 2:2 с Италия и победата в Малта.
- Да, аз съм съгласен с това нещо. Всички повярваха, че ще го направим, ние също искахме много, но просто не ни се получи. Специално за мача с Норвегия мога да кажа, че играхме равностойно и една грешка ни костваше загубата. Може би, ако не бяхме допуснали гол, щяхме да победим, но не можем да върнем времето назад. Неприятно е, но футболът е игра на грешки.

Какво му пречи на националния отбор толкова много време, само негативизмът на обществото ли?
- Не е само това. Разбира се, че и ние си имаме вина. Виждаме каква ни е класата, знаем в какви отбори играем ние и в какви конкурентите. Ето, след 3 дни излизаме срещу Хърватия, където халфовата им линия е съставена от двама от "Реал", двама от "Интер", един от "Барселона" и един от "Фиорентина". Няма какво да се заблуждаваме, нямаме футболисти, които да играят в кой знае какви отбори, а някои дори и не играят. Нещата са много навързани.

Точно преди година започнаха твоите проблеми. Направихме 1:1 с Малта, а ти беше разпънат на кръст. Връщаш ли се към този мач?
- Вече почти не се връщам към този мач, мина много време. Не искам да се оправдавам или нещо подобно, всеки е бил дузпи, всеки е пропуснал. Но в нашата държава винаги прекалено се засилват нещата, ние силно обичаме и силно мразим. Някои неща, които излязоха тогава, може би са на лична основа, не знам. Възможно е да са били поръчани, да бъда очернен, да ме разпънат на кръст. Аз обаче мисля, че се справих с това предизвикателство.

През какво мина след този мач с Малта, дълго време запази мълчание?
- Аз не обичам да давам изявления, предимно се концентрирам върху тренировките и представянето си на терена. Много неща ме промениха след този мач, не го крия. Специално този двубой семейството ми го изживя доста тежко, малко или много даде отражение и на мен. Смятам обаче, че станах по-силен, разбрах много неща, видях кои са хората, на които мога да разчитам. Това е един урок от живота, който ми е бил полезен.

Съжаляваш ли за нещо, което си направил или казал след този мач?
- Може би е било моя грешка това, което стана след мача, но наистина е много тежко да се говори пред медиите веднага след последния сигнал. На другия ден дадох едно интервю, след което моите думи се перифразираха. Аз обаче винаги съм бил открит човек, искрен и не крия нищо. Тръгнаха интриги по-късно, но мисля, че вече всичко е зад гърба ми, аз не се обръщам назад. Този урок ме научи на много неща. Мисля, че трябва да живеем в настоящето, а не да гледаме назад. За мен това е основната грешка, защото имаме футболисти, които постоянно повтарят: "Ама аз съм играл еди-къде си и съм направил еди-какво си." Важно е къде си в момента, какво правиш в днешния ден, за тези хора няма днес или утре, а има само вчера, а така не става нищо.

Тогава каза една реплика за бутилка уиски и 5 аулина, тя беше основа на много майтапи с теб. Съжаляваш ли, че го каза?
- Може би сгреших тогава. Малко или много се направиха някакви съчинения, вицове разправяха за мен и какво ли не. Но не съжалявам, така са решили вашите колеги, така са направили. Няма никакъв проблем, аз 6 месеца след този мач направих трансфер от "Кубан" в "Спартак" (Москва), нека хората да си говорят.

Много се спекулираше и за отношенията ти с Любо Пенев, каква е истината?
- Аз с Любо Пенев никога не съм имал пререкания. Но това могат да го кажат още 20 футболисти, както и 10 души персонал, които са били в националния отбор. Спекулира се постоянно дори и с това, някакви интриги, слухове. Някой чул нещо, друг го е написал. Аз при Любо Пенев бях капитан 2 години на този отбор, лично от моя страна не е имало проблеми никога.

Защо винаги, когато има скандал в националния отбор, се замесва името на Ивелин Попов?
- Защото много хора не искат да видят и да разберат, че Ивелин Попов вече не играе в "Литекс". Вече не съм на 17 или 18 години, но хората не искат да видят промяната и развитието на даден човек. Те живеят само във вчерашния ден, те не гледат какво се случва днес. Не може в държави като Русия и Турция да те уважават, а тук само се плюем. Аз не казвам, че в България не ме уважават или нещо подобно, но се усеща и много негативизъм.

Обиден ли си за нещо?
- Не, не. Не мога да се обиждам за нищо. Всеки човек преценява какво да говори, да си изкаже мнението. Така е и при вас, журналистите, какво да напишете. Аз никога не съм имал претенции към хората или да съм звънял да правя скандали, няма място за обиди.

Определено обаче промени мнението на хората с играта си.
- Наистина това исках да направя. За мен това е най-добрият отговор, когато се случи. Не да излизаш и да се нападаш словесно с този или онзи, а да видиш какво можеш да подобриш и да развиеш. Нашата професия е такава, че ние на критиките трябва да отговаряме с представянето си на терена.

Откакто Ивайло Петев е селекционер, ти не носиш лентата. Имало ли е някога проблеми заради това?
- Никакво напрежение не е имало около капитанската лента и това кой ще я носи. Аз с Ивайло Петев винаги съм имал комуникация, говорихме и на първия лагер през март преди Италия. Мога да уверя хората, че не е имало проблеми или караници кой ще е капитан, дали аз, дали друго момче. Това са по-скоро измислици на някои медии и разни интриганти, които живеят на гърба на футбола. За мен не е важно дали съм капитан, а дали отборът побеждава и играе добре.

Като че ли 2014 г. не беше много положителна за теб, но сега 2015 е съвсем различна.
- Може би тази година ми е по-силна, но аз не обичам да давам оценки. Винаги има анализи и коментари в края на годината, тогава вие си казвате мнението. Аз просто се чувствам добре и се наслаждавам на футбола. 2014 г. не беше толкова лоша, все пак това са 12 месеца, но когато 1 или 2 месеца не си бил на ниво, тогава могат да се случат такива неща. При мен беше същото, колелото може да те завърти така, че после да не си стъпиш на краката. Препятствията в моя живот обаче винаги ги преодоляваме с помощта на семейството, разбира се. Това ми даде сили.

Отзивите от Русия в последния месец са страхотни, как се чувстваш в "Спартак"?
- Чувствам се много добре, вече 3 месеца съм в отбора, направихме добра подготовка, вече първенството е в разгара си. Последния месец наистина навлязох в ритъм, вече съм по-уверен, все пак смених обстановката. Отборът също започва да набира скорост, но нашият проблем е, че с по-силните играем много добре, но с малките отбори не сме убедителни. Сега е хубаво, че записахме рекордна победа за Купата на Русия, направихме и хубав мач със "Зенит". Меродавното е, че след 2:2 със "Зенит" целият стадион остана пълен след края и феновете ни изпратиха с аплодисменти, хората бяха много радостни. За тях това е най-важното - искат да виждат хубав, атакуващ футбол, и ни казаха: "Всичко можем да ви простим, само се раздавайте за фланелката."

Вече доста време си в Русия, направи име с "Кубан", но усети ли нещо ново след трансфера?
- 3 години бях в отбора на "Кубан", това беше страхотен трамплин за мен. Пазя само хубави спомени от периода си в тима. Спомням си, че когато отидох, той не беше много популярен в България, но се радвам, че съм помогнал в този аспект. Завършихме на 4-то място през 2013 г., играхме финал за купата и участвахме в Лига Европа, където спечелихме 7 точки. Мисля, че тези 3 години в "Кубан" ми бяха много полезни, а и за този отбор се чу в България. Запазих и много приятели, но "Спартак" е клуб на съвсем друго ниво. Не подценявам никого, напротив, само уважение, но едва ли са много местата, които могат да се сравнят със "Спартак" (Москва). Тук всичко е различно, интересът на хората, мащабите, историята.

За какво мечтае Ивелин Попов в най-близко бъдеще?
- Моята мечта винаги е била "Интер". Това е моят любим отбор от детството, така че аз още се надявам един ден да заиграя на "Сан Сиро". Смятам, че човек трябва да гони мечтите си. Ще видим дали ще се изпълни и дали ще се превърне в реалност. Иначе с националния отбор винаги съм преживявал много силно всяка една победа и всяка една загуба. Искам наистина много да успеем, да играем на голям форум. Искам да има 35 хиляди на стадион "Васил Левски" във всеки един мач, след края хората да са усмихнати, позитивни и да се радват на играта. В най-близко бъдеще се надявам да успеем да го направим и да се класираме за европейско или световно. Убеден съм, че когато вярваш и си позитивен, нещата започват да се случват.

Веднага след жребия за световните квалификации обаче ни отписаха, изтеглихме кошмарна група.
- Наистина групата е много тежка - Холандия, Франция, Швеция, все сериозни отбори. От друга страна обаче, има много млади момчета, за които това може да е билет за Европа. Кой знае дали това няма да е техният шанс да направят нещо голямо.

Споменаваш младите, най-вероятно сега те ще те гледат с други очи и ще чакат помощ и съвети, готов ли си?
- Никога не ми е тежало подобно нещо. Познаваме се с всички момчета, с някои сме играли, някои са били в "Литекс", когато аз бях там. Не усещам в тях напрежение или притеснение, напротив - нахакани са на терена и възпитани извън него.