- Голмайстор на България, два пъти шампион на България с "Литекс", състезавал се в Германия? Как футболист с подобна биография се озова във втородивизионен отбор и дойде в Брестник?
- А аз бих попитал: Колко са местата в България, в които има чисто нови стадиони? И тези стадиони не са нито в София, нито във Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора и т.н. А са в село Брестник, Пловдивско.
Сега на въпроса Ви - намерих в лицето на Владимир Маринов сродна душа. Бях приключил професионалната си кариера и исках да помогна. Но аз отново ще се върна на въпроса си - колко са наистина новите стадиони и то в селища като Брестник? Инвестицията, която направи Владо е нещо голямо - не само като вид инвестиция, защото това е единственият новопостроен стадион в региона, но бих казал, и като кауза, като принос за развитието на спорта. В днешно време с подобна база могат да се похвалят малко отбори, с подобни инвестиции могат да се похвалят малко общини. Затова дойдох в Брестник, защото и аз като Владимир Маринов обичам спорта, и подкрепям хората, които работят за това спортът да се развива.

- И все пак с какво шефовете на клуба в Брестник успяха да Ви убедят да останете?
- Хареса ми обстановката, атмосферата, отношенията в отбора. Хареса ми това, че Владо е деен, работлив, честен. Винаги съм предпочитал каквото има да се казва, като се гледаме право в очите. И си мисля, че това е дефицитът не само в отношенията между нас, хората, това е и дефицитът в поведението на политиците. 

- Брестник, и в този смисъл - община "Родопи" имат нов, модерен стадион, инвестиция, която показва, че за развитието на спорта се работи. Срещу това обаче стоят примерите за запорирани сметки в този мандат на кмета Йордан Шишков, за затворени здравни служби, за проблеми с детските градини. Какво би казал един човек като вас, който е извън политиката, но пък е вече част от община "Родопи"?
- Аз политически коментари не съм правил и няма да се ангажирам и сега. Обичам спорта и уважавам всички, които реално правят неща, които подпомагат спорта. Защото за мен това е истинското. Но аз знам едно: за да се развива всяко нещо - било то отбор, дружество, община - е нужно най-напред да ги обичаш, и после - реално да работиш за това, което обичаш. И затова бих се доверил на хора, които доказано могат да работят, а не да са просто представители на политически формирования. Не бих се доверил на хора, които единствено и само са партийно ангажирани, а по-скоро които са лично ангажирани и отговорни за делата си. Тогава ще е възможна и другата промяна - на живота на всеки един от нас.