ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболТенисБаскетболВолейболДругиДЮШФутзалИнтервюГалерииЛичностиСтатистики
Юноша на Локо разказа разтърсваща история за борбата си за живот
10:34 / 21.04.2017 Източник: Пламен Славов, Блиц Отпечатай Изпрати
©
Съдбата не спира да си играе с Мартин Газиев. 28-годишният футболист, който е юноша на Локомотив 101 (София) и Локомотив (Пловдив), а няколко сезона е капитан на Пирин (Гоце Делчев), мина през какво ли не. Наскоро претърпя поредна операция и сега се възстановява след скъсването на връзките на коляното... за втори път, след като преди време отново имаше същата тежка травма.

През 2012 година Газиев научава ужасната новина - диагностициран е с идиопатична апластична анемия. Коварното заболяване, което води до смърт, се среща изключително рядко. След дълго лечение Газиев преборва болестта и се завръща по-силен на футболния терен. Защитава екипите на Пирин (Гоце Делчев), Пирин (Разлог), столичните Септември и Царско село, откъдето обаче го освобождават наскоро, след като научават, че е тежко контузен.

Поредната неприятна вест за Газиев идва само няколко месеца, след като съдбата донякъде му се реваншира. Съпругата му го дарява с дъщеричка, а футболистът споделя, че е много щастлив и трудностите, които се изправят насреща му последните години, не могат да го спрат към следващата му мечта - да създаде още наследници.

"Когато научих тежката диагноза, се взех в ръце и си казах, че ще се излекувам. И никакви други мисли не ми минаваха през главата. Не се предадох, защото не исках близките ми да плачат", каза Марто в откровеното интервю. Той обясни за коварното заболяване, което е вече зад гърба му, и сподели, че живее втори живот.

- Марто, къде те откриваме и каква неприятност пак те сполетя?
- В родното ми село Абланица съм, възстановявам се след претърпяната операция. На една от тренировките на Царско село ми се усука коляното, усетих пукане и нестабилност. Беше ми направен ядрено-магнитен резонанс и се оказа, че имам скъсана предна кръстна връзка на коляното. Преди време скъсах и на другото. Много е неприятно, сега пак половин година не мога да играя.

- Къде беше операцията?
- В болница "Света София". Всичко мина много добре. Възстановяването след такава контузия е шест месеца. В момента се чувствам добре, вече хвърлих патериците. Неприятното е, че не успях да се съхраня от тежките травми във футбола. Но всеки футболист знае, че има риск, това ни е професията.

- Защо се стигна до раздялата с Царско село? Имаше договор с клуба от Втора лига.

- След като се контузих, решиха да ме освободят. Но не им се сърдя. Така са преценили, така са направили.

- Треньорът Никола Спасов интересува ли се как протича възстановяването ти?
- Никой от Царско село не ме е търсил да се интересува за състоянието ми. Но много близки и приятели го правят и ми вдъхват увереност и кураж, което за мен е по-важно.

- Преди това беше няколко месеца в Септември, който води люта битка с Етър за влизане в Първа лига. Имаше ли вариант да останеш при Николай Митов?
- Прекарах хубави месеци в Септември. Тръгнах си по собствено желание. Там се работи професионално, в отбора има много талантливи и опитни футболисти. Виждате, че школата им е добра, дава се шанс на юноши в мачовете от Втора лига. Политиката, която следват с налагането на собствени кадри, е правилна и дава резултат. Вярвам, че накрая ще се поздравят с успеха и от есента ще играят в Първа лига. Николай Митов държеше да остана в отбора, но тогава реших, че за момента ще е по-добре да се върна в Гоце Делчев и пак да играя в Пирин.

- Митов се завърна начело на Левски. Какъв човек е той и какво ще му пожелаеш?
- Той е добър специалист и мотиватор. Дано постигне нещо с любимия си Левски.

- Минал си през няколко отбора, къде се чувстваше най-добре?
- Най-добре се чувствах в Гоце Делчев и Разлог. Там бях в свои води. По мое усещане най-силните ми мачове са били именно с екипите на тези два отбора.

- Най-тежкият ти период несъмнено е моментът, когато беше диагностициран с коварна болест през 2012 година. Какви бяха симптомите и кога узна лошата новина?
- Тогава играех в Македония, защитавах екипа на Работнички (Скопие). По време на един от мачовете се почувствах много зле, не ми достигаше въздух. Около 70-ата минута на мача започнах да се задушавам, бях много изморен. А това не беше нормално, тъй като бях много здрав физически и в други мачове нямах подобни проблеми. Доиграх срещата, без да казвам нищо на никого. След мача в съблекалнята казах на доктора на отбора за състоянието ми. Вече беше станало късно и нямаше как да отидем на лекар. Разбрахме се на следващия ден да отидем и да ми бъдат направени нужните изследвания, за да установи какво точно ми е. Веднага се прибрах в България и още на 2 април 2012 година бях приет в Александровска болница за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около десетина дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия. Това е много рядко заболяване, при което костният мозък не функционира, няма кой да произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити.

- Какви мисли ти минаха през главата, когато узна диагнозата?
- Много интересно и любопитно е, че моята болест и тази на Стилиян Петров бяха открити в един и същи ден. Докторът, като ми съобщи, се стъписах. Не знаех какво се случва. Не исках да го приема, не вярвах, че това е истина. Но се взех в ръце и си казах, че ще се излекувам. И никакви други мисли не ми минаваха през главата.

- Плака ли?
- Не, но близките ми плачеха. Нямаше как да се предам. Най-тежко е да виждаш как твоите родители, брат, близки и приятели те гледат как страдаш и плачат...

- Как протече лечението и каква сума беше изразходвана?
- Проведох лечение с антитимоцитен глобулин, което обаче не даде резултат. Единственото решение беше трансплантация на костен мозък. Не знам точната сума на изразходваните средства. Бях в болницата в столичния квартал "Дървеница". Трансплантацията беше чак на осмия месец. Чаках доста, защото първо опитвахме с медикаментите, но не помогнаха. Имаше вариант да замина за чужбина, но за там трябваше да се чака много време. Навсякъде е само със заявки и предварителни записвания. Аз нямах време да чакам, защото от непрекъснатите вливания на тромбоцитна и еритроцитна маса имаше опасност организмът ми да създаде антитела, които да отхвърлят след това донора. Самата операция не беше никак сложна. Продължи точно 8 минути. Клетките бяха изтеглени от брат ми и вкарани в мен през централен венозен източник. Нямаше никакви рискове за него, докато при мен не се знаеше как точно ще се развият нещата, защото при всеки е индивидуално. Периодът след трансплантацията беше много тежък - и физически, и психически. След операцията в продължение на 20-ина дни сьстоянието ми беше много тежко поради липсата на имунна система. Когато ме изписаха, бях отслабнал. Излязох от болницата 64 килограма, а сега си върнах нормалното тегло - 78-79 кг. Вече нямам проблеми с болестта. Преборих я!

- Брат ти Северин изигра изключително важна и животоспасяваща роля в този момент...
- Да, така беше. За мое щастие и щастието на близките ми с брат ми се оказахме напълно съвместими. Той ми стана донор и цял живот ще му бъда благодарен. Благодарение на него се радвам на малките и важни неща в живота. Ако не беше брат ми... Живея втори живот благодарение на него.

- Кога ти съобщиха, че си напълно излекуван?
- Април 2013 година ми казаха, че съм напълно излекуван. Но сега със скъсаните връзки си припомних какво е да си по болници. Омръзна ми вече.

- Докторите ограничиха ли ти храните?
- Първите два месеца трябваше да избягвам определени храни. Сега вече всичко мога да похапвам.

- Срещал ли си се със Стилиян Петров?
- Никога не съм имал шанса да се срещна с него. Но много бих искал, защото той е пример за много хора. За мен Стилиян Петров е идол, даже играех с номер 19 в негова чест, след като излекувах болестта.

- Искаш ли да му кажеш нещо?
- Пожелавам му най-вече да е жив и здрав. Другото го има. Горд татко е, има прекрасна жена. Винаги може да разчита на мен.

- Брат ти къде живее и с какво се занимава?
- Сега е в Пловдив. Там живее и работи във фирма, която се занимава с изграждането на оранжерии.

- Преди по-малко от две години отново разчувства цяла Абланица, този път по страхотен повод. Вдигна сватба и се взе с любимата си Рамзие. Гледаш ли вече по друг начин на живота?
- На 19 септември 2015 година се ожених. Със съпругата ми сме заедно от четири години. На сватбата присъстваха много хора. След тази стъпка в живота вече гледам по по-сериозен и отговорен начин. Няма по-важни и ценни неща от здравето и семейството. Това е над всичко останало.

- Сдобихте се и с първа рожба. Сигурно искате да имате още наследници?
- На 11 октомври миналата година станах татко за първи път, изживяването е неописуемо. Имаме си малка принцеса - Рая. Човек трябва да изпита това щастие, за да разбере какво е чувството. Много искам да имам още деца и да им се радвам. Децата са най-голямото богатство.

- Различаваш ли се от футболистите, на които приоритет са скъпите коли, манекенките, чалга певиците, татуировките?
- О, моля ви, не ме поставяйки в тази графа. Аз съм от този тип футболисти, който не се интересува от манекенки, скъпи коли и лъскавите неща. Нощният живот не е за мен. Аз си падам по простите неща.

- На дискотека не ходиш ли?
- Много рядко. Само ако има повод. Наистина не обичам нощните похождения.

- Употребяваш ли алкохол?
- Понякога си позволявам да пия бира. Друга вечер пък една-две чаши вино.

- Разкажи повече за семейството, от което произлизаш?
- От скромно и сплотено семейство съм. Винаги си помагаме, когато имаме нужда един от друг. Баща ми навремето също е играл футбол, но не на професионално ниво. Това, което съм, и което съм постигнал, го дължа на майка ми и баща ми. Без тях нямаше да ме знае никой. Те са главните "виновници" за постигнатото от мен, колкото и да е малко то.

- С какво се занимават?
- Допреди известно време се занимаваха с тютюн. Постоянно им помагах, когато се прибирах на Абланица.

- Каква работа вършеше?
- Нижех тютюна и изобщо не ме беше срам да го правя. Иначе имаме земи и от тях се препитават главно моите родители.

- Кой е първият ти треньор?
- Константин Бешков в Локомотив 101. Там изкарах три години преди да ме вземат в Локомотив (Пловдив). Там треньор ми беше легендата Георги Василев - Гочо.

- Сподели, че не си по скъпите коли, какво возило караш?
- В момента нямам... счупи се и е на ремонт.

- За какво мечтаеш?
- Аз и близките ми да сме винаги здрави и много щастливи. Това е най-голямата ми мечта. И нямам търпение да мине и тази трудност, да се възстановя и отново да играя. Не мога без футбола.







Зареждане! Моля, изчакайте ...
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Прогнозирай
АЕК Ларнака
27.07
Динамо Минск
1
X
2
Друг тип прогноза:
Отвори мача,
виж прогнозите
Актуални Четени Теми
Сензация! Бивш играч на Локо почна работа при Гуардиола
Кики: Без капитана няма как да стане
Откритието на Локо: Кой съм аз, че да коментирам Камбуров?
Войнов: Проблемът ни е, че нямаме нападател!
С човек по-малко Локо не се даде на Левски
Класиране Резултати

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2016 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: